На сутринта след френската дълга нощ на терора бе невъзможно да се избегне езикът на войната. Президентът Франсоа Оланд обяви нападенията над Париж за "акт на война, която се води от терористична армия, джихадистка армия, (Ислямска държава), срещу Франция". Ислямска държава приветства "благословената" операция на своите „воини" и обеща още атаки. Папа Франциск описа сегашното състояние на събития като "парче" от Третата световна война.
Времето в Париж сега е мрачно и сиво, отражение на мрачното настроение на града. Но докато френското правителство се подготвя за евентуален военен отговор, за военните съюзници на страната - включително САЩ, би било разумно да направят същото. Париж може в рамките на своите права да очаква НАТО да играе смислена роля в организирането на значителен военен отговор на атаките, пише в свой материал за Foreign Policy Джеймс Ставридис.
В Брюксел, политическата централа на НАТО и в Монс, военният "Пентагон" на Алианса, служителите ще работят през целия уикенд. 28-членният Алианс, в края на краищата, се основава на една ключова предпоставка, заложена в член 5 на Договора от основаването: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област“. Заслужава си да се отбележи, че единствената страна, която някога активира член 5, бе САЩ след атаките от 11 септември 2001 г.
Ако Франция би искала да стане втората такава страна, първата стъпка ще бъде да призове за за консултация по член 4, след което ще бъдат свикани посланиците на 28-те страни, които са в постоянна сесия в Брюксел, за да обсъдят ситуацията и да решат единен курс на действие. Това се случи за последен път през 2014 г., когато Турция е поискала заседание по член 4 след атаки на „Ислямска държава“ там.
Изглежда доста вероятно една среща по член 4 да заключи, че кланетата в Париж, като се има предвид техният мащаб и обхват, трябва да се разглеждат като нападение по смисъла на член 5. Това би било напълно уместно.
Терористичните атаки - ако приемем, че „Ислямската държава“ в действителност е отговорна за тях, са кулминацията на дълго продължилата хуманитарна катастрофа в Сирия, която дестабилизира Близкия изток и предизвика потока от милиони бежанци в сърцето на Европа. НАТО вече не може да се преструва, че конфликтът не засяга неговите най-основни интереси.
Основната цел на една мисия на НАТО би била да се защити от Ислямската държава в Сирия и да унищожи инфраструктурата, която тя е създала. Такава мисия ще има допълнителна полза, като докаже, НАТО е готова да действа решително, когато е под заплаха.
Отвъд вътрешните разногласия, които понякога я забавят, НАТО е внушителна военна сила. Налице са огромни военни ресурси, с които разполага, включително и над 3 милиона налични военни (и още повече в резерв), над 25 000 военни самолета, 800 океански големи бойни кораба, както и 50 самолета АУАКС. В същото време 28-те нации на групата представляват над 50 на сто от световния БВП.
Основната мисия на НАТО срещу „Ислямска държава“ ще се състои от няколко по-малки, практически стъпки. На първо място, според договора на НАТО, за инцидента трябва да бъде уведомен Съветът за сигурност на ООН. От гледна точка на международното право, би било идеално, ако Съветът за сигурност одобри военен отговор, макар че НАТО ще може да пристъпи независимо от това към военни действия.
Второ, Алиансът трябва да назначи един от основните си съвместни командни центрове за да ръководител на планирането и провеждането на всяка оперативна реакция. Тъй като Съвместното командване на силите на Алианса в Брунсум в Холандия е изцяло ангажирано като водеща единица за Афганистан, задачата вероятно ще бъде възложена на другата основна централа: съвместното командване на силите на Алианса в Неапол, Италия.
Това е командването, което провежда намесата в Либия и има значителен планови и оперативен опит, както и дълбоки връзки с коалиционните партньори от региона - Обединените арабски емирства, Йордания, Катар и други. Военните стратези на НАТО трябва да се стремят да включат в операцията само официалните членове на Алианса, но и многото си коалиционни партньори, включително Швеция, Финландия и други регионални участници.
Третата ключова част ще бъде да се подготвят специалните сили на НАТО за централната им роля на военните операции. Щабът на НАТО за специални операции е в Монс, Белгия, и той трябва да поеме водеща роля за организирането на обмена на разузнавателна информация между държавите членки. Той също трябва да подготви съвместните специални сили на Алианса да бъдат разгърнати по места в Сирия, за да се обучават и да се мотивират бойци срещу „Ислямска държава“, да се събира разузнавателна информация от първа ръка, да се провеждат нападения.
На четвърто място, най-важното в дългосрочен план, НАТО трябва да организира мисия за обучение с двете организации - комбинираните кюрдски сили от пешмерги и йезиди, който действат в Северен Ирак, и иракските сили за сигурност в Багдад. Йордания, която има много добри сухопътни войски, трябва също да бъде поканена за участие на високо ниво.
Пето, сегашните ръководени от САЩ бомбардировки в Сирия и Ирак трябва да са под ръководството на НАТО. След това НАТО може да увеличи активите, разположени в тази мисия, като вкара в акция допълнително самолети, войници, артилерийски снаряди и самолети АУАКС, чийто мощен радар предоставя 360 градусово покритие на въздушното пространство. НАТО много ефективно организирана командването и контрола над въздушното пространство в Афганистан и може да направи същото и в сегашния конфликт.
На последно място, НАТО трябва да подчертае, че това е изграждане на „отворена коалиция", такава, която може не само да включва силите на традиционните съюзници, но и такива на традиционния противник на НАТО - Русия. Руското правителство твърди, че иска да се защити от „Ислямската държава“, и изглежда няма липса на мотивация предвид нейните над 200 мъртви граждани - включително много жени и деца - които изглежда са били избити от „Ислямска държава“ при свалянето на цивилния самолет само преди две седмици. Русия трябва да бъде поканена да участва заедно с НАТО и други членове на коалицията срещу „Ислямска държава“.
Ако французите търсят силно участие на НАТО в по-широка и смъртоносна кампания срещу „Ислямска държава“, американците трябва да предложат подкрепа. Така те ще последват примера на французите, които подкрепиха Съединените щати след 11 септември, но и на по-ранен етап, по време на Американската война за независимост.
„Ислямска държава“ е апокалиптична организация, която отдавана трябваше да бъде ликвидирана. Тя обезглавява и изнасилва граждани от цял свят, убива цивилни по зрелищен и ужасяващ начин; тя поробва млади жени и момичета и ги продава на открити пазари; и изглежда, че свали самолет, пълен с туристи. Сега тя превърна всичко това в нов спектакъл, като уби стотици граждани в зала.
Има време за мека сила и дълга игра в Близкия изток, но има и време за безмилостно прилагане на твърда сила. Сега е отговорност на НАТО да признае, че сегашният момент се квалифицира като втората възможност.
19:34 | 10.09.22 г.